Отличени са трима от участниците в конкурса "Лъчезарна усмивка - 2008"
Наградите са: Отличие, книга и диск.
Цонка Людмилова Христова, гр. Габрово Сонет
от лятото на гладни пеперуди, от есента на нашите заблуди, от зимата с окапали коси.
Не може да ни върне наготово забравените думи и цветята, с които да разбием тишината и мишия си свят да украсим.
Тъга безмълвна,вяра необятна, на първата любов зеленината златна не може пролетта да разбере.
Тя може само да ни подари небе със цвят на пойни птици, с дъх на влюбено море. |
Стефан Прохоров, гр. София Сонет
Изчезнаха писалките, моливите. На гроба ми подписа се културата на незнаещите за презервативите.
Издигнах си паметник от камък. Отвътре беше злато, а отдолу чист. Заживях като във гроб аз в този замък, пишейки за липсата на лист.
Няма да изляза, така съм решил. Ще седя докато умра или загина. Нали съм поет, това ми е шегата.
И ти, Господи, си така преценил. Ще поседя тук точно май една година. Нали поетите сме по реда на номерата. |
Владимир Стоянов Генов, гр. Варна ПАЗАЧЪТ НА ОВОЩНАТА ГРАДИНА
за смърт или за празник биеща. Вдигаш десница, сторваш кръстния знак. Овошките по хълмовете и поляните са единствени свидетели на топлата сълза в зеницата ти.
Навярно ти ще видиш и в заловения крадец приятел. Но както кукувича прежда житен клас – самотата те обгръща. И няма смисъл пак да питаш скитащия из листата вятър защо руши се изоставената от стопаните си къща.
С гласове на твои мъртви близки дърветата проговарят. Хортуваш кротко с тях, с пчели и мравки, и с врабци, додето песни на щурци портите на деня притварят.
Пазачо на овощната градина, когото прагът към отвъдното зове, разбираш ти в самия край на земните си дни – мълчанието има много, много гласове. |