Отличени са трима от участниците в конкурса "Лъчезарна усмивка - 2008"

Наградите са: Отличие, книга и диск.


Цонка Людмилова Христова, гр. Габрово

Сонет


Не може пролетта да ни спаси

от лятото на гладни пеперуди,

от есента на нашите заблуди,

от зимата с окапали коси.

 

Не може да ни върне наготово

забравените думи и цветята,

с които да разбием тишината

и мишия си свят да украсим.

 

Тъга безмълвна,вяра необятна,

на първата любов зеленината златна

не може пролетта да разбере.

 

Тя може само да ни подари небе

със цвят на пойни птици,

с дъх на влюбено море.

 

Стефан Прохоров, гр. София

Сонет


л.Изчезнаха буквите от клавиатурата.

Изчезнаха писалките, моливите.

На гроба ми подписа се културата

на незнаещите за презервативите.

 

Издигнах си паметник от камък.

Отвътре беше злато, а отдолу чист.

Заживях като във гроб аз в този замък,

пишейки за липсата на лист.

 

Няма да изляза, така съм решил.

Ще седя докато умра или загина.

Нали съм поет, това ми е шегата.

 

И ти, Господи, си така преценил.

Ще поседя тук точно май една година.

Нали поетите сме по реда на номерата.

 

Владимир Стоянов Генов, гр. Варна

ПАЗАЧЪТ НА ОВОЩНАТА ГРАДИНА


Далече е селото – чува се само гласът на камбаната,

за смърт или за празник биеща. Вдигаш десница,

сторваш кръстния знак. Овошките по хълмовете и поляните

са единствени свидетели на топлата сълза в зеницата ти.

 

Навярно ти ще видиш и в заловения крадец приятел.

Но както кукувича прежда житен клас – самотата те обгръща.

И няма смисъл пак да питаш скитащия из листата вятър

защо руши се изоставената от стопаните си къща.

 

С гласове на твои мъртви близки дърветата проговарят.

Хортуваш кротко с тях, с пчели и мравки, и с врабци,

додето песни на щурци портите на деня притварят.

 

Пазачо на овощната градина, когото прагът към отвъдното зове,

разбираш ти в самия край на земните си дни –

мълчанието има много, много гласове.