Скъп новогодишенъ даръ високо отличие за името и малко топлинка за ... кесията. По-важно е « разбира се» отличието за името» Това е и задачата на наградитъ отъ гледище на интересите на българското художествено слово: да посочатъ най-хубавото литературно дело презъ годината» да го препоръчать на вниманието и обичъта на публиката и да подържатъ по тоя начннъ у самитЬ творци пламъка на едно благородно състезание. Първата половинка отъ тая задача е разрешена тази година доста правилно — никое решение на комисия за литературни награди, въ никоя земя подъ слънцето не би могло да получи единодушно одобрение на критиката и публиката. Впрочеиъ, това не е и потръбно. шомъ едно мнозинство отъ просветени люде първа въ художествения усетъ и въ "морала на купчината литературни ежлници. При тая уговорка, ние мислимъ. че птичката на наградигъ тая година не е сбъркала да капне на нелостолна глава
Гологлавиятъ и все оше буенъ и енергиченъ въ всекидневния си животъ

доайенъ на българските поети

— Кирилъ Христовъ. която презъ изтеклата година приповтори, «I радость на всички любители на поезия и за благодатно напжтетвне на всички творци на поезия у насъ. най-хубавитъ си пъхни
— .Химии на Зората — получава награда за драмата сн Мапсторь и дявол. Добре, че ис е за .Откриватсль' — инакъ наградата шъпхе да му послужи, покрай друго, и като танкъ въ буйния му при-стлчпъ срешу печалната и втвърдена като бетонъ мания на Хрмсана Цанкопъ да коригира и ха .осъвременява" (думата е лично негова) де шо му падне авторъ отъ всички времена, отть всички разреди и отъ всички народи.
Велезана е съ отличие тази година и г-жа Фани Попова-Мутафова за историческия й романъ Боянскиять майстор — една творба, която успоредно съ индивидуалнитЪ си качества прикжтва въ себе си венч-кн достойнства на свежото дарование на плодовитата писателка: широка историческа о е в е доиеность, добросъвт.стно отношение къмъ суровия исторически ма-териалл» и великата таЛна на художествс-иото пресъзда влне. Въ сжшествено отли-*гне отъ други нманярн, които изъ крепости-ТЬ на българското минало ропятъ тласкани само отъ треска за ял а то. г-жа Фяпи Попова-Мутафова има къмъ българската история творческо-възпитателско откошение, което се свързва с

националните проблеми на
нашето време.

Достойна в заслужена е наградата и за пътеписите на Ангелъ Каралийчевъ онасловен Земята на българите. Земя на българите пише Каралийчевъ въ тая книга, родино моя, на колене стоя предъ тебь и целувам твоята корава невидима десница. Една проста ясна и здрава обичь къмъ родната земя, която не бива да се разглежда философски съ някаква нова .мистика за земята, както правятъ някои претенциозни тълкуватели. Просто на просто обичь, топла сърдечна обичь къмъ земята, която го е научила "да спи по стърнищата"; земята чиято пръсть е раждала хлъба на дедите му и в чиито недра спят дълбоко мили покойници — обичь проста, ясна — безъ «мистика" и ... безъ компликации. Навърно комисията, за да отсъди на тая книга на Каралийчева награда е имала на умъ не само словесното богатство, стил и раказния похват на автора й, ами и скрития й стремеж да ни учи да обичаме земята си.

И най-после единъ новъ лауреатъ — мдадиятъ поетъ Лъчезаръ Станчевъ за сбирката му "Земя подъ слънце". въ която въ изящни и различни отъ Каралийчевите звукови хармонии трепти патетично