Георги Цанев СТАРИ И НОВИ ПИСАТЕЛИ НА НАЙ-ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ бочава, съединява се със социалната вяра. Бодрото усещане на радостите на живота извира от земята, свети от небето, свири чрез вятъра. Разнородни и противоречиви елементи са свързани тук в дълбоко обе динение, което може да бъде трагично, но вдъхновено. Мъртви предмети са в радостно движение, смъртта е весела, революцията — сватба. Фурнаджиев е поет с широк размах и рядка дълбочина. Неговата поезия има трагичен тон, но все пак е израз на един възроден дух. Първият представител на чисто социалната поезия след войната е Христо Смирненски (1898—1923). Неговите стихотворения са движени от революционен ентусиазъм и вяра в победата на революционните маси. Той следи борбата на световния пролетариат и въз пява неговите водачи. От неуморното ехо на тази борба душата му се превръща в патетична тръба за освобождението на човечеството. За Смирненски на първо място стоят задълженията на бореца и гражданина. С блестяща социална поезия започва и Асен Разцветников. Обаче той скоро преживява криза и изгубва своите социални мечти. Между младите писатели особено място заема Атанас Далчев — типичен представител на новия предм етен стил. Той се противи на всякаква сантименталност. Подобен на него по наклонност към примитивното е Д. Пантелеев. С чувство на човечност, братско отношение към всички осиротели и примирени към съдбата се отличават и стиховете на И. Стубел. С особена чистота звучи любовта на жената и радостта на майката в топлата и искрена поезия на Бленика. Трагично недоверие и някаква потиснатост съдържат творбите на Магда Петканова. ..Щедро лиричен и младежки сияещ от радостите на живота в своите стихове е Славчо Красински. В творчеството на Константин Петканов — вече известен белетрист и най-голям романист измежду младите — е описана вековната власт на земята над 258
|
|