Културенъ животъ ------- в. "Заря", 8.6.1939 г., брой 5838 |
Париж юни 1939 г . Българското културно — просветно д - во „Амикал Бюлгар”, устрои на 14 май в своя салон литературно четене, в което взеха участие г. г. Лъчезар Станчев, Иван Вельов, Ангел Вълчанов, Борис Делчев. Участваха също така и г-жа Флора Петрова (сопрано) и г. Кръстьо Мирски. Г-н Борис Делчев прочете извънредно интересна беседа върху „Героика на масовата литература”, беседа, която предизвика жив интерес сред публиката. Г-н Лъчезар Станчев прочете две нови стихотворения, едното от които „Гребци във Венеция”, посрещнати с големи аплодисменти от аудиторията. Г-н Ангел Вълчанов прочете две сърдечни стихотворения. Г-н Кръстьо Мирски прочете една оригинална статия (есе) от Илия Бешков – „Мисли за Ботева”. Същият декламира стихотворението „Песен за родината”. Г-жа Флора Петрова изпя с темперамент „Я надуй дядо кавала”, „Недей ме пита”, „Свекърва” и една своя композиция. Тая първа инициатива на д-вото „Амикал Бюлгар” се посрещна с голяма симпатия и интерес от българската колония в Париж. Интересът към родната реч, към родното изкуство е голям. „Амикал Бюлгар” идва да задоволи тоя интерес, и въобще върши тази полезна просветна и родолюбива дейност. |
БОТЕВ ЛИСТ В ПАРИЖ На 24 май излезе от печат специалният Ботев лист, издание на д - во „Амикал Бюлгар”, Студентското дружество и Кръга на интелектуалците. Съдържанието на този лист е твърде разнообразно и интересно. Освен уводна статия посветена на Ботев, първата страница съдържа и едно есе от Илия Бешков. На Ботев са посветени и още две малки бележки от Цачо Тодоров и Чандар. В една основна статия Борис Огин разглежда Великата френска революция. ЮБИЛЕЙНО ЧЕСТВАНЕ НА ПИСАТЕЛЯ НИКОЛАЙ РАЙНОВ Кръга на интелектуалците в Париж устрои на 26 май тържествено юбилейно честване на писателя Николай Райнов. Честването на тоя писател именно в Париж има двояко значение. В Париж писателят е черпил най-много от голямото художествено наследство на миналото. И тук в Париж това честване можа да стане свободно и непринудено. То се превърна на честване на свободната писателска и човешка съвест. В едно обществено – културно тържество. |
Три беседи бяха изнесени. Първата бе посветена на творчеството на писателя. Говори г. Лъчезар Станчев. С възторжени думи той обрисува широката творческа дейност на писателя, като се спря по-основно върху историческите му творения и особено на романа му „Между пустинята и живота”. Г-н Ангел Вълчанов даде анализ на художественото творчество на Н. Райнов. Той взема случая Райнов за да подчертае задачата на писателя в обществения живот за културата и прогреса както и необходимостта от свобода за твореца. Затова той се отнесе критически към мистиката в творчеството на писателя и неговия метод на третиране историята. Той разгледа последните изказвания на Н. Райнов върху изкуството, войната, значението на изкуството и твореца, изоставяне на теорията на чистото изкуство и пр. Бяха прочетени някои откъслеци от творенията на писателя от г. г. С. Сърчаджиев и Кр. Мирски. Тържеството беше председателствувано то г. Боян Дановски, който откри с няколко прочувствени слова литературната вечер. Той изказа радостта си от дейността която се развива от българите в Париж, дейност без дрязги в пълна единодушие - широка културна дейност. След свършека на тържеството бе отправена приветствена телеграма до юбиляря със следния текст: „Българите в Париж скромно честваха вашата художествена и обществена дейност. Привет към един от първенците на българската народна съвест.” Тая телеграма беше подписана от името на кръга на българските интелектуалци от г. Н. Балкански, А. Вълчанов и Б. Дановски. |