|
Из “Хора и срещи
по моя път” (стр 142-143) от
Вълчан Хаджи-Вълчанов (професор по биология и първи братовчед на Радой
Ралин),
изд. Меридиани, 1992, София.
..Присъстваха
нашите учители от колежа г-ца Цветана
Бояджиева, г-н Иван Стефанов, г-н
Стайко Кабасанов,
г-н Димитър Гончаров, председателите
на"Развитие" и "Напредък", Светослав Иванов и Леда Милева.
От"Звънарите" бяха дошли Невена
Стефанова, Веселина Осиковска, Евгения Франгя, Александър Геров, Александър Вутов,
АлекоГолеманов,
Христо Радев, Кръстю Мирски, Андрей Куманов
и други, които не познавах. Въобще, беше една вдъхновена, жизнерадостна
група,
която говореше само за поезия и музика, за традиции и модернизъм в
изкуството.
Без изключение, лицата на всички тези млади хора бяха одухотворени.
Когато
разговорите се поразгорещиха, почти в хор
някои извикаха: "Сашо Вутов да ни изпее някоя "Джазова" (имаше
се предвид станалата популярна Сашова
песен "Къде са седемте пияни негри", като някой измъкна китара, готов
да акомпанира). Но Сашо махна с ръка:"По-добре да ви издекламирам Комерсиал"
И той започна -
провлачено, със своя леко фъфлещ, тъжно напевен, необикновено
ефектен
глас:
Големи
букви във нощта блестят:
Комерсиал!
Мие
светлината им дъждът
и я замъква в уличната кал.
Ръми, ръми.
Хотел Комерсиал
блести над целия квартал.
Сред
мрака на нощта във
стихналия град
на
ъгъла срещу Комерсиал
пред
мене две момичета стоят.
Деца
на улицата! Изоставени,
едно
до друго сгушени в
дъжда,
забравени,
стоите
вие и подвиквате
с
несигурен и морен глас
на
всеки, който поглед спре
на вас.
...
Нима
докрай
ще
минете
живота си така?
Улица дълбока, тъмна,
изпълнена със дъжд и самота,
отгдето не се виждат
чистите
простори на света!
Дъждът
ръми, ръми, ръми и мие
неизмиваемите
букви
на
нощния хотел Комерсиал.
Градът
почива безучастен.
...
Кой
ще помогне на децата нощни?
Ко-мер-си-ал!
...
Ще
дойде ли поток от светлина,
широк
и мощен,
за
да измие
и
теб, Ко-мер-си-ал,
и
тая улица от мрак и кал!46
Самият
аз,
както и мнозинството от присъствуващите, оста-
нахме с погрешното впечатление, че Вутов
рецитираше някое от
своите стихотворения. И понеже почти цялото го запаметих
в
момента, с голямо удоволствие са преминавали през паметта ми
единични стихове, винаги когато съм помислял за тая незабра-
вима вечер след нашата среща със "Звънарите"
у Весела Васи-
лева. И останах крайно смутен, шокиран от моето невежество,
когато, четиридесет години по-късно, се
срещнах отново с Ко-
мерсиал, след като напразно го бях търсил през
1970 година в
Избраните стихотворения на
преждевременно напусналия ни
Вутимски. Съвсем неочаквано разбрах, че
това неповторимо по
силата си стихотворение е написано не от друг, а от Лъчезар
Станчев47 -
открих го на страници 44-45 в книгата му Завръщане
към утрото (1978 г.),
когато той ни я подари. От патоса, с който
Вутов рецитираше Комерсиал през
тази далечна вечер, бях по-
чувствувал колко сродни по дух са били младият, признат вече
поет Лъчезар Станчев, и изгряващата звезда Вутимски, когото за
първи път чух от колежанската сцена през 1937 година.
--------------------------------
46
Някога,
към 1936
г., на ул.
"Сердика" и площад "Бански" се намираше (и още е запазена) четириетажната сграда на хотел
"Комерсиал". Под искрящата червена неонова табела на хотела чакаха
проституиращи момичета.
47
Стихотворението на Л. Станчев давам със съкращения.
|