Сами по себе си самотата и отчуждението, обречеността на тленното човешко съществуване се превръщат в основни теми и за двамата – интерпретирани от различна гледна точка и по различен начин. И при двамата самотният човек, непринадлежащият, живеещият с чувството за пропиляност и обреченост е гледната точка, от която се реализират поетичните послания. И за двамата смъртта е основна реалност, което едновременно обезмисля човешкия живот, но и осмисля усилието да бъде намерена опора за надмогване на тази тотална обреченост и за осмисляне на битието дори и при ясното съзнание, че то е само път към смъртта. В същото време тази реалност е коренно различна. За Далчев смъртта е екзистенциална категория; за Вутимски смъртта е предстояща реалност, непосредствен опит – той е писал своите стихове с ясното съзнание, че скоро ще умре – и в този смисъл смъртта е изповед, а не обект за размисъл, както е при Далчев... [продължение]