| РАЗДЯЛА ДЪЖДЪТ ръми, ръми. Един баща с жена, с дете се връща през полето. Детето на гърба му със ръце с доверие през шия го прегръща. Те имат дом, те имат своя къща, там някъде във крайния квартал, какво че дъжд ръми, какво че има кал? Аз заминавам, тръгвам скоро сам, Светът какво е без да се обича? ТОЗИ ЗАЛЕЗ портокален, чист, Светлините на града пред нас Топла пръст, трева уханна, мека ТИ СЕ ВРЪЩАШ, малко слаб и блед, Не намери ли и там в човека Тя е дошла от толкова високо, Дали помисли, че и тука има че те са тука тъй непостижими.
|
НЕПОЗНАТИЯТ В памет на Б. Шивачев При залез слънце аз те виждах често самичък на високия балкон, изправен на едно и също место срещу залязващия небосклон. Какво ли съзерцаваше тогава? Или сломен не искаше освен Или с надежда бликнала в сърцето Но ето, че без жал зад планините И днеска пак огрян балконът свети През огромния град ще премина, Това бяло писмо ми донесе Във градинката Монж, в сняг изсечен, О, Симплонски тунел, с тежък мрак Няма вече под родни лазури Сякаш вече сме вън от света, С трепет вземам от дрехата стара Колко малко ни трябва в света |
ЩУРЕЦ И все едно дали живея! Загледан в пъстрия народ, Той улицата в миг надвика Иначе листата тук шумят, Със усмивка кротка ти дойде. Среща със безбройните неща, Тръгваме сега един до друг, Зная, зная: всичкият ми плам, Днес сърцето ми е у дома Усмивката - тя води двама млади И днес на твойте устни тя цъфти,
|
Секцията по нова и съвременна българска литература Допълнително от БИВАЛИЦА:
10 / 100 Лъчезар Станчев................. Биография.................. Критически отзиви |
„БИВАЛИЦА” предполага, че темата е интересна във връзка с
лъчезарната поезия от 30-те години, забележителната близост с начеващия поет Вутимски
и филма „Дзифт” – своеобразна реплика на „Дзифт” (цикъл стихове от „Хора по стрехите”, 1935 г.).
„Поета на 30-те години” е бил оценен с най-значителните награди на своето време.
Подготвя се възможност за публикация на доклади и изказвания.
| Из документални записи „за поезията от 30-те години”:
Валери Петров (2004 г.): „...Помня, че много го обичахме. Тогава последната негова книга, която ние четяхме беше “Хора по стрехите”. Още си спомням корицата й нарисувана от Борис Ангелушев. Помня един млад строителен работник с тесла в ръцете. И не само това помня, а помня още, новия за нас и особено очарователен освободен стих, тук-таме с някоя рима, начупения ритъм на неговите стихове от това време. Помня, че наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме. А пък най-много Сашо Вутимски. Той беше се изхитрил и беше се запознал с поета и с това се издигаше над всички нас, които мечтаехме за същото. И това се отрази и най-много на неговата поезия, в която когато се вглеждаме, ние които помним, виждаме до ден днешен влиянието на лъчезар-станчевия стих, както казах разкрепостен и не само в неговата ритмика, но и в идеите на поета...” |
Светлозар Игов (1998 г.): „...Впрочем, сам Лъчезар Станчев много точно е чувствал тази погрешност на критическите интерпретации и той се опитва по един тих и по един дискретен начин да спори с тези интерпретаторски грешки. На мен например ми се струва, че едно стихотворение, което ще си позволя да прочета, е едни опит за онова разграничаване от Далчев, което не всички критици забелязват. Защото в същата година, в която Далчев се връща от Париж, едва след това Лъчезар Станчев заминава натам. И ето, забележете едно стихотворение, което макар да не е пряко насочено към някой, на мен ми се струва, че е много показателно и че е всъщност дискретно посветено на Далчев, комуто Лъчезар Станчев посвещава и други, вече съвсем пряко посветени, стихотворения. Това стихотворение е според мене съвсем пряка реплика към Далчев и то не само защото съвпадат отиващият и завръщащият се, но и защото тука е много точен в това стихотворение. Дори бих казал не е само автоинтерпретация, а интерпретация на Далчевата поетика, в която продължават да тежат "безмерно разочарования безбройни". На тях Лъчезар Станчев противопоставя "любов и малка земна вяра". Това е противостоенето на тези двама поети...” |
Лъчезар Станчев – биографична справка от енциклопедия Уикипедия, 2008
|
Лъчезар Станчев (12. 9.1908 – 13.3.1992) е „поета на усмивката” изявен в 30-те години на XX -ти век, писател, преводач, журналист (основател на сп. „Славейче”) и автор на литература за деца. С „кристална чистота на стиха” Лъчезар Станчев извисява любов и усмивка над градския „дзифт” и възвестява „пролет на булеварда”, за да отхвърли първи в своя век господстващата представа за покварата на града. „Наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме” си спомнят последователи от „звездната плеяда” ( Вутимски, Геров, Валери Петров,... поетите от 40-те години). Голямата годишна награда за поезия Лъчезар Станчев получава за „Земя под слънце” в 1939 г. , коментар от Йордан Бадев , в. ” Зора ”. Лъчезарният текст на песента „Усмивката” с музика от Митко Щерев е емблема на група „Трамвай №5”. Лъчезар Станчев е първият с рождено име Лъчезар. |
Биография
.... ..Лъчезар Станчев е роден на 12 септември 1908 година в курорта Вършец и е петото дете на Донка и поета Дончо Станчев – Лъчезаров, учители, общественици и едри собственици на голям пансион за курортисти вила "Незабравка".
......Награда от СБП получава за дебют (на 22-години, 1930 г.) с „Безшумни дни” - рецензирана от Петър Динеков .
......Изключителна оценка за поезията на Лъчезар Станчев от колегите писатели е приемането му на първо място по брой гласове за член на СБП (председател Добри Немиров), след тайно гласуване в 1937 г., измежду 48 кандидати от Ран Босилек , Д. Б. Митов, Г. Цанев , Красински, Димитър Талев , Змей Горянин ..., до Радевски, Чудомир, Караславов ...
...... Не се обвързва с литературен кръг и отказва на Владимир Василев да сътрудничи на сп. „ Златорог ”. Завършил френска филология в СУ ”Св. Кл. Охридски”, през 1937-39 с конкурс специализира френски език и литература в Париж, асистира на проф. Леон Болийо в „Училище за живи източни езици” и е кореспондент за култура на в. „ Заря ” с редактор Кр. Станчев.
.....Цикълът стихове „Париж под слънце” е награден от СБП на анонимен конкурс „Проф. Ив. Шишманов” в 1938 г.
.....След получаване на голямата годишна награда за поезия в 1939 г. Лъчезар Станчев е представен в антологията „Българска лирика” на Петър Динеков, 1941 г.
В 1941 г. прави подредба (заедно с Р. Мутавчиев) на патриотичната антология “Македония в песни” с предговор от проф. Ал. Балабанов и със стихове от Иван Вазов до неизвестния тогава Никола Йонков (Вапцаров за първи път в антология).
......Поддържа близост и кореспонденция с Елин Пелин , Ран Босилек , Елисавета Багряна , Марио Жеков , Милко Ралчев, Георги Бакърджиев , Илия Бешков , Ненко Балкански , Васка Емануилова, Асен Разцветников , Атанас Далчев , Марин Големинов , П. Динеков, Ал. Муратов, П. Стъпов , А. Е. Баконски, Maurice Careme , Ал. Вутимски , Ал. Геров , Радой Ралин , ... ..Има удоволствието да даде път за първи поетични творби на Ал. Вутимски, Ал. Геров, Евтим Евтимов, ...
......На лъчезарната сватба в църквата „Св. София” , 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева от Охрид кум е Елин Пелин .
......Основател е на списание „ Славейче ” (1957-1968, мес. тираж 120 000 броя). Очарова детската и младежка аудитория със весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи... Пиесата му „Вълшебното перо” е играна в „Народния Театър за младежта” (1966 г. в гл. роли Гинка Станчева и Димитър Буйнозов ).
......Върхове в палитрата на неговото значително дело като преводач са: най-почитания френски епос „Песен за Роланд” (" La Chanson de Roland ”), „Училище за жени”, Молиер, „Поетическото изкуство” от Боало, стихове и върховното „Джинове” от В. Юго, „Стихии” от Верхарен, Елюар, Арагон, Морис Карем, А. Е. Баконски, Ален Боске, Ана Бландиана...
......Десетки негови творби са преведени на дузина езици.
Произведения за възрастни : Безшумни дни ( 1930 ); Пролет на булеварда ( 1933 ); Хора по стрехите ( 1935 ); Земя под слънце ( 1939 ); Очертания ( 1971 ); Пролетни водопади( 1988 ); Влюбени булеварди - подредба Р. Ралин( 1993 ); Париж под слънце и благи думи от съвременници( 1998 ), „Поета на усмивката” (със CD , 2008), „100 песни” (под печат 2008) и др.
Новини:
В броя от 14.2. 2008 на в. „Всичко за жената” журналистката Юлияна Костова под заглавие „Лъчезар Станчев вдъхновява Елюар да преведе Ботев” търси откриване на неизвестното местонахождение на надпис с четиристишие на Ботев (може би върху камък в Сорбоната в Париж?) и поставя въпроса: „Някой трябва да издири следите на реликвата?”.
През 2007 г. се навършиха50 години отначалото на сп. “Славейче”, основано и, през първите 11 години, редактирано “като частник” от поета Лъчезар Станчев. Феноменалният тираж от 120 000 броя месечно финансира СБП и става основа на културата за 5 поколения.
В книгата “The Relations between Bulgaria and Belgium from the World War II to Present Day” от Ал. Костов (София, 2007) начално място е отделено на културните отношения, показани чрез поетичното приятелство между Лъчезар Станчев (превел Верхарен - “Стихии” и “Възхвала на вятъра”, съвместно издание с преводи на Гео Милев и Багряна) и принца на поезията Морис Карем. Кореспонденция на двамата поети е подготвена за представяне в Нац. библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.
Песента “Усмивката ”- музика Митко Щерев и текст Лъчезар Станчев отново е връх. На концерта на “Трамвай № 5” в зала 1 на НДК (7.12.2006) тя беше изпълнена с участие на П. Петков и Любо от група “Те” в края на първата част и отново на финала заедно с публиката. “Усмивката” е в диск “Дългото пътуване” - 2007.
В статия за българската поезия в сп. „Aujourd'hui poeme” (Paris, 2006) под заглавие „Etre poete en Bulgarie: un titre” френската писателка Клодин Елф, участничка в софийската писателска среща, извежда тема „за диалога между поетите” от стиховете на Лъчезар Станчев, в превод от Ален Боске, сп. „Nota bene”, 1985 г. (заедно с преводи на Багряна и др.)
През май 2004 г. Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” представиизложба „Поета на усмивката”.
В 2003 г. БНТ излъчи филм за Лъчезар Станчев в поредицата „Национален календар”.
Критически отзиви
22.9.1930 г., Петър Динеков, "Безшумни дни, стихотворения от Лъчезар Станчев", в. "Литературен глас".
10.1930 г., ....Зах. Кам., , "Безшумни дни", сп. Провинция.
1933 г., ........Йордан Бадев "Нищо ново под слънцето. От Д. Чинтулов до Ас. Разцветников (най-младите Лъчезар Станчев и Младен Исаев), в. "Зора".
1934 г.,..........Милко Ралчев, "Критика на новата бълг. лирика".
1936 г.,..........Петко Росен, "Поезията 1936", в. Зора.
1937 г., .........Лъчезар Станчев, "Как Париж посреща свойте
гости", в. "Заря".
1938 г., ..........Кирил Кръстев, "С българи в Париж",
Изд. БП, 1988.
1938 г., ..........СБП, Анонимния литературен конкурс „Лидия и Иван Шишманови”, в. "Зора".
8.3. 1939 г., ..Лъчезар Станчев, "Вечер в Париж в чест
на българския ПЕН клуб", в. "Заря".
8.4. 1939 г., ..Български новини от Пари
ж, в. "Заря".
1939 г., ..........Георги Цанев, "СТАРИ И НОВИ ПИСАТЕЛИ НА НАЙ-ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ".
3.1.1940 г., ...Йордан Бадев "Щастливците от 1939."
Литературните награди и насърчения, в. "Зора".
1940 г.,...........Nicolai DONTCHEV, "TERRE DE SOLEIL", par LATCHEZAR STANTCHEV, LA PAROLE BULGARE.
1941 г., ..........Гатю С. Никитов, "За Училище за жени", сп. Развитие.
1966 г.,...........Максим Наимович, "Емил Верхарен, Стихии", Превел Лъчезар Станчев, „Народна култура ", 1965 г .
1992 г.,............Иван Радославов, Българска литература 1880-1930, УИ "Св. Климент Оридски", 1992.
1998 г., ...........Св. Игов, "Париж под слънце и благи думи...".
2005 г., ...........Св. Игов, "Кратка история на българската
литература", Изд. З. Стоянов, УИ "Св. Кл. Охридски.
© БИВАЛИЦА